От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – трета част

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – трета част

„Втори меден месец“ и „Залез“

В първа и втора част на етапи на двойката в семейството ви разказах за периодите от влюбването до порастването на децата.  Днес ще ви представя и последните два. Когато децата в семейството поемат към същинската автономност, тогава те самите са напът към първия етап, откъдето вие сте започнали. И накрая, когато двойката е към своя естествен „залез“. Нека разгледаме тук къде е чарът и къде са предизвикателствата.

Етап на „Втори меден месец“ или двойка на етап „напуснатото гнездо“

Нарекох периода „втори меден месец“ с идеята за възможност. От гледна точка на структура и брой членове в домакинството вие се оказвате в ситуацията преди да се появят децата. Възможност е, защото бихте могли отново да се насладите един на друг, но по нов начин. Когато децата напуснат семейното гнездо това е вашата награда за добре свършената работа като родители. Време, в което можете отново да се обърнете към своя партньор и да го/я преоткриете. Да се обедините около нови приятни дейности или такива, за които не е стигало времето и енергията, покрай грижата за децата.

Сценарият описан по-горе е много привлекателен, а много рядко се случва в този вариант. Кой е вашият сценарий и как вашата семейна история ще изглежда на този етап на двойката зависи от предисторията ви. Нека разгледаме и предизвикателствата, пред които вероятно ще се изправите.

На какво да обърнем внимание тук?

В българската култура е прието и често се случва децата да се отделят от родителите на по-късен етап. В тази ситуация полза имат и двете страни: младите отбягват поемането на отговорност за собственото си битие, а родителите продължават да се чувстват полезни през грижата за тях.

Възможно е, децата да са се отделили от вас и да преживявате голяма липса. Сякаш изведнъж разполагате с много време, което нямате идея как да запълните. Етап на адаптация към многото промени, които настъпват едновременно. В случай, че отглеждайки децата си, основните теми за разговор са били около тях, то фокусът ви може да се измести върху неразрешени области от семейния ви живот. Или да настъпи тягостно, продължително мълчание и да допълни празнотата.

Или пък, вниманието ви да се насочи изцяло към новия живот на децата. Те са се отделили, но вие още не. Желанието ви да продължите да участвате активно в ежедневието на младите чрез присъствие, телефонни разговори, наставления. Може да сте разочаровани от изборите, които правят и идеите, които споделят. Запомнете: Посланието, което им изпращате с тези действия е едно: „Все още си малък/малка и не си способен да се грижиш за себе си, да си независим.“ Потребността от смилъл в живота ви би могло да се преживее от следването на вашите собствени цели и идеи.

Друго предизвикателство на този етап е грижа за родител или загуба на родител. Тревогата за здравето и живота на родителите също отнема време и енергия. В ситуация на загуба, кризата за всеки е не по-малка – вече няма никой преди вас. Появяват се нови екзистенциални въпроси за времето и смисъла, които предстоят.

Трудностите на този етап са ключови за двойката. Във вашите ръце е около коя идея ще се обедините – сближаването или раздялата.

Възможности и теми, които можете да обсъдите
  • Дори децата да са останали да живеят с вас – предоговорете нови отношения, които подхождат на новата ситуация. Лични и семейни граници, кога и по какъв начин да се включвате в ежедневието им;
  • Обсъдете с партньора си как е за всеки от Вас новата ситуация. Около какво се обединявате или какво ви раздалечава;
  • Подновете изоставени „проекти“ или си намерете нови. Ако сте пропуснали по-рано инвестиция в личностното си развитие сега отново имате възможност;
  • Наслаждавайте се на новата си свобода, доверете се на децата си, уважавайте изборите им. Какво по-хубаво от пътуване и забавления с приятели;
  • При загуба на родител и тежка скръб, потърсете специалист, който ще ви подкрепи да преминете през преживяването. Спомнете си за предишни ситуации, в които ви е било трудно, как сте се справили с тях и как сте се почувствали после.

Етап на „Залез“ или двойка в късната фаза на живота

В първата част на темата ви споделих, че избирам кризата да я свържа с позитивна конотация. Тази идея генерира и закачливите имена на етапите. Думата „залез“ е противоположната на „изгрев“, описващи началото и края на деня. И двете думи, обикновено, ги свързваме с красиво природно явление, което преживяваме с вълнение, когато успеем да го наблюдаваме. Избирам да мисля за двойката в късната фаза на живота като естествен природен процес, който има своето великолепие. Вълшебство, което е своеобразен завършек на изминалия ден. Бихме могли да му се насладим, ако денят ни е бил пълен и удовлетворителен и се отнесем към него с благодарност. Така е и в човешкия живот. Когато се обърнем назад и сме доволни от изминатия път, ще изпитваме благодарност. Ако сме оставили следа след себе си, ако сме с усещането, че сме дали каквото сме могли, то няма тревожност от утрешния ден. А не е ли валидно за всяка една възраст и етап, на който се намираме?

Чарът тук идва от усещането за полезност и смисъл на всеки ден, както и от многото дни преди това. Децата ви вероятно имат деца и вие споделяте общуване с внуци. В случай, че сте изпитали ползите от „инвестицията“ в социален кръг и клубове по интереси, продължавате да го правите. Мъдростта и опита, който сте натрупали, споделяте с тези, които имат нужда от тях. Наслаждавате се от общуването с близките, семейните събирания и празници, гордостта от справянето с живота на децата ви.

За да възприемете тази фаза на двойката като вълшебство и с благодарност е нужно да се срещнете и с много предизвикателства.

На какво да обърнем внимание тук?

От възрастова гледна точка, вероятно сте на етап пенсиониране. Тази промяна по-лесно се приема от жените, отколкото от мъжете. Това е свързано с повечето социални роли, в които участва жената през живота си. Когато тя приключи с професионалния си път има още толкова много активности, които остават в ежедневието й – домакинската работа, градинарството, по-активното участие в помощ за внуците. За мъжа, прекъсването на връзката с професията, може да се усеща като по-голяма липса на смисъл и полезност.

Физическото здраве е разклатено, което може да повлияе и психичното. Изисква се дух и адаптация да приемеш, че физическите ти възможности намаляват. Възможно е партньорите да са в различно здравословно състояние и това да повлияе отношенията. Понякога на този етап се сменя и местоживеенето, продиктувано от настоящата нужда или от идеята за по-смислен живот.

На фона на здравословното състояние и отново отварянето на повече време и пространство може пред вас да излязат стари и болезнени теми,  които да са фокус на разговорите ви. Предизвикателство е, според индивидуалната удовлетвореност и адаптация, да се справите със загубата на работа, здраве, приятели, благосъстояние, мечти.

            Възможности и теми, които можете да обсъдите:
  • Ако ви липсва работата, помислете за нов начин, по който можете да споделяте своя опит на по-младите, така, че да се чувствате полезни и да напълните дните си със смисъл;
  • Физическото ви здраве не позволява да сте пълноценни в дейностите, които ви зареждат и носят усещането за радост, тогава преосмислете какво друго можете да правите, което да е посилно за вас и да ви носи удовлетворение;
  • Общувайте, давайте, получавайте;
  • Справянето със загуби е трудност за всеки един от етапите, а тук понякога са повече. Доверете се на специалист или близък човек и говорете за преживяванията си;
  • Дайте си време за ретроспекция на дните си заедно – запишете всичките си успехи, радости, постижения и мигове на щастие;
  • Общувайте с внуците си, разказвайте им историята си, като проявявате уважение към всички участници в нея.

Във време на пандемична криза у хората се усеща заплаха за базовата сигурност – здраве, дом, работа. Нивата на тревожност са завишени. Тази стресова и продължителна ситуация се отразява и на семействата, независмо на кой етап от двойката се намират. Имайте го предвид, когато търсите механизми за справяне.

Връзки към първа и втора част на статията

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – втора част

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – втора част

„Експанзията“, „Кой е по-важният?“ и „Двойният пубертет“

В първа част на етапи на двойката в семейството обърнах внимание на периода от влюбването до обвързването. Позволих си да дам закачливи имена на всеки от тях. Надявам се да го приемете като алтернатива.

Днес ще ви представя следващите три, когато двойката се изправя пред ново предизвикателство – фазите на двойка с деца.

Появата на дете или деца в семейството е едно от радостните събития за една фамилия. Тази радост в живота на двойката е съпровождана от новите грижи и отговорности, с които надграждате семейния контекст. Отглеждането, възпитанието, обичта към децата са нови умения, които развивате и за които никой не ви е учил. Това е нов период от вашата история, по време на който пораствате още. Отговорното родителстване понякога изглежда химера. Но, бъдете грижовни към себе си и двойката, за да можете да отдадете на децата си вашата най-добра родителска версия. Децата имат нужда от обичащи се и уважаващи се възрастни, а не от „най-доброто на пазара“.

Етап на „Експанзията“ или на двойката с малко дете/деца

Появява се новината за очакване на бебе или самото бебе. В нашата, а и в западната култура, това събитие е „блага вест“, която носи усещането за любов, споделеност, пълнота, начало, надежда, очаквания. Тези вълнения заразяват цялото семейството. Какво още, вероятно, ви очаква ведно с радостта?

Основните грижи, обикновено се поемат от майката, но напоследък се наблюдава и все по-силното присъствие на бащата – присъства по време на раждането на детето, участва в грижите и подкрепя майката, поема майчинството. Какво се случва с вас? Вие разширявате контекста на вашето партньорство и освен съпрузи сте и партньори като родители. Запомнете: не преминавате от съпрузи в родители, а сте едновременно и двете.

На какво да обърнем внимание тук?

Грижата за бебето и малкото дете заема време и пространство 24/7, целогодишно. Нуждите на малкото човече са повече от твоите, изместват вашите. Безсънието и умората възпрепятстват интимността, споделените активности на двойка са ограничени.

Етапът е критичен, ако не сте напаснали голяма част от различията си и ви е трудно да говорите ясно, открито и с уважение. Тук могат и да се появят нови различия, все пак добавяте нова роля в жизнения си цикъл. Личните и на семейството граници ще бъдат подложени на изпитание, дори и да сте ги договорили.  Възможно е моделите и отношенията ви от рождените семейства да влязат в противоборство и да са поводи за конфликти.  Период, в който има риск жената да се лута в своята идентичност между новата роля, опита и представата за себе си в този етап. За бащата промяната е не по-малка. Появата на деца в семейството обръщат посоката и ежедневието ни. Сега е нужно да преразгледаме задачите и отговорностите.

Възможности и теми, които можете да обсъдите
  • Говорете с партньора си как се чувствате като майка, като баща – какво ви радва, какво ви е трудно, какво пренебрегвате за да сте мама/татко;
  • Важно е, заедно с новата ви роля на родители, да продължите да инвестирате в двойката. Грижата за партньорските отношения ще помогне да запазите целостта си – време за себе си, време за вас, малко, но редовно;
  • Обградете се от хора, на които имате доверие и можете да разчитате при нужда – баби и дядовци, съседи, приятели;
  • При поява на напрежение, тъга, апатия – потърсете специалист, с който да поговорите;
  • Спомнете си за предишни ситуации, в които ви е било трудно, как сте се справили с тях и как сте се почувствали после.

Етап на „Кой е по-важният?“ или двойка с деца в училищна възраст

Идва моментът за малко глътка въздух. Децата са поотраснали, станали са по-самостоятелни и първото ви дете тръгва на училище. Подобно на постъпването в детска градина и първи клас е емоционален момент, както за детето, така и за родителите. Забелязала съм, че мама и татко по-трудно се адаптират към порастването и желанието за автономност, отколкото самите деца. Обикновено, окуражавам родителите, с които се срещам с думите: „Напомняйте си, че вие сте възрастните, а те са децата.“ Запомнете: Партньорската двойка е преди децата. Семейната йерархия постановява, децата да са след родителите. А партньорите са преди родителите. Поддържайте баланса и реда в семейството.

На какво да обърнем внимание тук?

Когато всичките ви деца са в училищна възраст, отговорностите не намаляват, но грижите се трансформират. Хубавото на този етап е, че имате повече пространство за себе си, за нови индивидуални предизвикателства, време за двойката отново. Предполагам, отношенията са установени, станали сте по- гъвкави към дневния режим на децата и своя, активности, възпитание.

Възможности и теми, които можете да обсъдите:
  • Обсъдете с партньора кой как отговаря за училищните дейности на децата, контакта с учителите, подготовката с уроците, спорта;
  • Не пренебрегвайте емоционалната и социална компетентност на децата! Поддържайте общуването с тях, споделяйте. Времето за вечеря, когато всички сте на масата, е много подходящ момент всеки да сподели за деня си;
  • Редовно отделяйте време за социалния си кръг – сигурна доза щастие;
  • Планирайте заедно почивките си – по възможност и с цялото семейство, но и само вие двамата;
  • Обърнете внимание на личностното си и професионално развитие – продължаваща квалификация, нов курс или смяна на професията. Все пак децата ще отлетят един ден и ще е хубаво да се погрижите за удовлетвореността от дните си от рано.

Етап на „Двойният пубертет“ или двойка с юноши

Ако сте успели да си вземете „глътката въздух“ на предния етап – чудесно! Вече е настъпил нов и предизвикателен етап. В последните три десетилетия възрастта за раждане на дете се е изместила нагоре. Тази динамика на демографията у нас предполага съвпад на т.нар. „криза на средната възраст“ и етапа на двойката с юноши у дома. Именно затова нарекох периода „двоен пубертет“. Физиологичните, възрастови и емоционални промени са налице, и у родителите, и у децата юноши. За подрастващите настъпва криза с конфликти на идентичността. Ту се усещат като малки, ту се мислят за големи. При родителите е идентично – чувстват се нито млади, нито стари. За цялото семейство стресът е налице. Нужно е да се търсят механизми за справяне и по-леко преминаване през етапа.

На какво да обърнем внимание тук?

Променя се стила и начин на живот. Юношата се впуска в своята независимост. От мама и татко се изисква да преразгледат правилата, границите и отношенията към порастналото си дете. Възможно е двамата родители да са в различна готовност за посрещането на промяната. Но това може и да е от помощ за тинейджъра, ако мама удържа детето в него, а татко се отнася като към голям. Стига да е предварително уговорено между партньорите и да е инструмент за уддържане на кризата.

Вероятно напрежението в домакинството ще се изостри. Може да засегне двойката и като родители и като партньори. Нуждата от подкрепа се усеща във всеки член. Ако семейството няма ресурс да се справи, често срещан механизъм е търсене на подкрепа навън от дома – повече служебни ангажименти, чести срещи с приятели, изневяра.

          Възможности и теми, които можете да обсъдите:
  • Заедно с партньора си направете нещо ново или успокояващо ви – дълъг уикенд, запишете се на творчески или танцов курс;
  • Отделете време, извън дома, да говорите за различията, промените и преживяванията си в този етап;
  • Споделете как се чувствате с порастналото си дете, какво можете да промените по отношение на правилата, кои от тях да задържите, как да се подкрепяте в родителстването. Не оставяйте юношата безконтролно! Въпреки, че ви отхвърля той/тя има нужда от вас.

Взависимост от броя на децата в семейството, възрастта им, възрастта на партньорите/родителите може различните етапи да се слеят.

Следват и последните два етапа „Втори меден месец“ и „Залез“ в трета част – тук

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – първа част

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – първа част

„Пеперудите в корема“ и „Медения месец“

Свикнали сме с разбирането, че зараждането на едно семейство се случва с формирането на двойката, после брак или съвместно съжителстване, деца, отглеждане и грижи по тях, порастване и напускане на семейното гнездо, внуци, а за някои и радостта от срещата с правнуците.

Всеки един от етапите  може да се разглежда и като криза. При преминаването от един етап към друг е възможно „превключването“ да се обърка. От къде може да настъпи объркване? Всяка промяна в живота ни изисква да си дадем сметка за това, че ни се случва нещо ново, но и потребността да подходим по различен начин. В контекста на семейството, това може да е всяка промяна – смяна на местоживеене, загуба на работа, поява на дете, заболяване, загуба на близък човек, порастване на децата, изневяра и много други. Ако до момента на случване на новото събитие семейството ни е функционирало по един начин, трудно бихме посрещнали новата ситуация по стария начин. Ето затова и различните етапи са равносилни на криза, защото както и при кризата явленията могат да настъпят внезапно или неусетно.

Заедно с разглеждането на етапите на двойката в семейството ще обърна внимание и на моментите, които могат да са най-стресиращи и предизвикателни, както за двойката, така и за цялото семейство. Често срещано е два или три етапа да съвпаднат, тогава объркването е още по-голямо.

В нашето възприятие думата „криза“ е с негативна конотация – неприятна и трудна ситуация, придружена с дискомфорт и страдание. Нека я направим позитивна – кризата като възможност за нов опит, нови преживявания и разширяване на личностния кръгозор. А защо не и фамилния.

Представям ви първите два етапа от развитието на двойката, ключовите им характеристики и какво да държите в ума си за всеки един от тях.

Етап на „пеперудите в корема“ или на ухажването

Когато се влюбим вълнението е толкова приятно и голямо, че без да се замисляме, даваме и показваме най-добрия вариант на себе си. Едновременно с това, получаваме същото и от другия. Забелязваме колко много си приличаме,  колко еднакви теми ни вълнуват. Иска ни се да сме заедно през цялото време на света, изолираме се от останалите, защото сме си достатъчни. Нивата на интимност, близост, флирт, изненади и отдаденост са високи. Обикновено етапа на влюбване трае между 1 и 3 години, но според мен е строго индивидуално поради динамиката ни на живот. 

На какво да обърнем внимание тук?

На този етап, както и на всеки друг, е възможно да настъпи неочаквано събитие. В тези ситуации, тъй като все още не се познаваме достатъчно добре, подобен стрес може да доведе до разпадане на двойката, която още не познава ресурсите си и механизмите за справяне в кризисни ситуации.  А е възможност, защото подобно събитие предлага шанс да тестваме устойчивостта на партньорството и подкрепата си заедно.

Ако пред двойката не се появи стресово събитие, то тогава обърнете внимание на всичко онова, което ви радва заедно и поотделно. Запазете го и го използвайте на по-късен етап, когато усещате, че връзката ви се изчерпва.

Етап на „медения месец“ или двойка без деца

Решавате да се обвържете сериозно – брак или съвместно съжителство, а чрез този ритуал поставяте началото на вашата семейна история. Тук, впускането в следващата стъпка на двойката, започвате да поставяте основите на партньорството си заедно.

Постепенно започвате да допускате и външния свят обратно в живота си. Напасвате приятелите си – общи и лични. Близките от рождените ви семейства също ви наобикалят, вълнуват се от всичко, което ви предстои. Преосмисляте интересите си – пренебрегвате или запазвате активностите, на които сте били отдадени преди формирането на двойката. Избирате нови, които ви обединяват.

На какво да обърнем внимание тук?

Ето този етап е ключов и определящ идните ви преживявания заедно. Сега е момента, в който можете да постъпите осъзнато и да си спестите бъдещи конфликти, както и по-плавно преминаване през следващите фази на двойката. Тук се интегрират и напасват вашите различия, които постепенно ще започнат да се проявяват. Запомнете: различията не са проблем! Различията не ни правят несъвместими, напротив, могат да обогатят връзката. Но отхвърлянето им, неприемането им и последващите обвинения, водят до конфликти в двойката.

Ако тук се научите да си партнирате през грижата, ясното и открито общуване, подкрепата, запазване на личните си граници в „ние“ – плавно и с разбиране ще преминете към родителстването. Възможно е да направите осъзнат избор да нямате деца. Щом и двамата партньори споделят подобен мироглед, тогава наслаждавайте се на разгръщането на двойката и си намерете друг проект заедно.

            Възможности и теми, които можете да обсъдите:

  • Кои твои приятели приемам аз, кои мои приемаш ти, кои са нашите приятели;
  • Моите интереси, твоите интереси и как се вместват в нашите;
  • Роднините – кой колко близо стои до нас и по какъв начин;
  • Ще имаме ли дете/деца? Кога?;
  • Как виждаме половите си и социални роли в съвместния ни живот;
  • Финансите/паритемои и твои, наши или ти отговаряш за тази част от семейния бюджет, а аз за другата;
  • Как си се представяме като родители? С помощ или без?;
  • Как ще вземаме решения по семейни теми – заедно или поотделно?

В следващата статия раглеждам етапите на двойката с дете/деца от „Експанзията“ до „Двойният пубертет“.

Към 2-ра част от тук

С разбиране към семейната динамика – Част 2

Мирът и хармонията вероятно са целта на по-голяма част от семействата, но дисфункцията е често срещана, коварна и се проявява по много начини. Семейните кавги, обиди и отчуждение могат да са с трайни последици, понякога следвайки членовeте до дълбока старост.

Continue reading