От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – втора част

„Експанзията“, „Кой е по-важният?“ и „Двойният пубертет“

В първа част на етапи на двойката в семейството обърнах внимание на периода от влюбването до обвързването. Позволих си да дам закачливи имена на всеки от тях. Надявам се да го приемете като алтернатива.

Днес ще ви представя следващите три, когато двойката се изправя пред ново предизвикателство – фазите на двойка с деца.

Появата на дете или деца в семейството е едно от радостните събития за една фамилия. Тази радост в живота на двойката е съпровождана от новите грижи и отговорности, с които надграждате семейния контекст. Отглеждането, възпитанието, обичта към децата са нови умения, които развивате и за които никой не ви е учил. Това е нов период от вашата история, по време на който пораствате още. Отговорното родителстване понякога изглежда химера. Но, бъдете грижовни към себе си и двойката, за да можете да отдадете на децата си вашата най-добра родителска версия. Децата имат нужда от обичащи се и уважаващи се възрастни, а не от „най-доброто на пазара“.

Етап на „Експанзията“ или на двойката с малко дете/деца

Появява се новината за очакване на бебе или самото бебе. В нашата, а и в западната култура, това събитие е „блага вест“, която носи усещането за любов, споделеност, пълнота, начало, надежда, очаквания. Тези вълнения заразяват цялото семейството. Какво още, вероятно, ви очаква ведно с радостта?

Основните грижи, обикновено се поемат от майката, но напоследък се наблюдава и все по-силното присъствие на бащата – присъства по време на раждането на детето, участва в грижите и подкрепя майката, поема майчинството. Какво се случва с вас? Вие разширявате контекста на вашето партньорство и освен съпрузи сте и партньори като родители. Запомнете: не преминавате от съпрузи в родители, а сте едновременно и двете.

На какво да обърнем внимание тук?

Грижата за бебето и малкото дете заема време и пространство 24/7, целогодишно. Нуждите на малкото човече са повече от твоите, изместват вашите. Безсънието и умората възпрепятстват интимността, споделените активности на двойка са ограничени.

Етапът е критичен, ако не сте напаснали голяма част от различията си и ви е трудно да говорите ясно, открито и с уважение. Тук могат и да се появят нови различия, все пак добавяте нова роля в жизнения си цикъл. Личните и на семейството граници ще бъдат подложени на изпитание, дори и да сте ги договорили. Възможно е моделите и отношенията ви от рождените семейства да влязат в противоборство и да са поводи за конфликти. Период, в който има риск жената да се лута в своята идентичност между новата роля, опита и представата за себе си в този етап. За бащата промяната е не по-малка. Появата на деца в семейството обръщат посоката и ежедневието ни. Сега е нужно да преразгледаме задачите и отговорностите.

Възможности и теми, които можете да обсъдите

Говорете с партньора си как се чувствате като майка, като баща – какво ви радва, какво ви е трудно, какво пренебрегвате за да сте мама/татко;
Важно е, заедно с новата ви роля на родители, да продължите да инвестирате в двойката. Грижата за партньорските отношения ще помогне да запазите целостта си – време за себе си, време за вас, малко, но редовно;
Обградете се от хора, на които имате доверие и можете да разчитате при нужда – баби и дядовци, съседи, приятели;
При поява на напрежение, тъга, апатия – потърсете специалист, с който да поговорите;
Спомнете си за предишни ситуации, в които ви е било трудно, как сте се справили с тях и как сте се почувствали после.

Етап на „медения месец“ или двойка без деца

Етап на „Кой е по-важният?“ или двойка с деца в училищна възраст

Идва моментът за малко глътка въздух. Децата са поотраснали, станали са по-самостоятелни и първото ви дете тръгва на училище. Подобно на постъпването в детска градина и първи клас е емоционален момент, както за детето, така и за родителите. Забелязала съм, че мама и татко по-трудно се адаптират към порастването и желанието за автономност, отколкото самите деца. Обикновено, окуражавам родителите, с които се срещам с думите: „Напомняйте си, че вие сте възрастните, а те са децата.“ Запомнете: Партньорската двойка е преди децата. Семейната йерархия постановява, децата да са след родителите. А партньорите са преди родителите. Поддържайте баланса и реда в семейството.

На какво да обърнем внимание тук?

Когато всичките ви деца са в училищна възраст, отговорностите не намаляват, но грижите се трансформират. Хубавото на този етап е, че имате повече пространство за себе си, за нови индивидуални предизвикателства, време за двойката отново. Предполагам, отношенията са установени, станали сте по- гъвкави към дневния режим на децата и своя, активности, възпитание.

Възможности и теми, които можете да обсъдите:

Обсъдете с партньора кой как отговаря за училищните дейности на децата, контакта с учителите, подготовката с уроците, спорта;
Не пренебрегвайте емоционалната и социална компетентност на децата! Поддържайте общуването с тях, споделяйте. Времето за вечеря, когато всички сте на масата, е много подходящ момент всеки да сподели за деня си;
Редовно отделяйте време за социалния си кръг – сигурна доза щастие;
Планирайте заедно почивките си – по възможност и с цялото семейство, но и само вие двамата;
Обърнете внимание на личностното си и професионално развитие – продължаваща квалификация, нов курс или смяна на професията. Все пак децата ще отлетят един ден и ще е хубаво да се погрижите за удовлетвореността от дните си от рано.

Етап на „Двойният пубертет“ или двойка с юноши

Ако сте успели да си вземете „глътката въздух“ на предния етап – чудесно! Вече е настъпил нов и предизвикателен етап. В последните три десетилетия възрастта за раждане на дете се е изместила нагоре. Тази динамика на демографията у нас предполага съвпад на т.нар. „криза на средната възраст“ и етапа на двойката с юноши у дома. Именно затова нарекох периода „двоен пубертет“. Физиологичните, възрастови и емоционални промени са налице, и у родителите, и у децата юноши. За подрастващите настъпва криза с конфликти на идентичността. Ту се усещат като малки, ту се мислят за големи. При родителите е идентично – чувстват се нито млади, нито стари. За цялото семейство стресът е налице. Нужно е да се търсят механизми за справяне и по-леко преминаване през етапа.

На какво да обърнем внимание тук?

Променя се стила и начин на живот. Юношата се впуска в своята независимост. От мама и татко се изисква да преразгледат правилата, границите и отношенията към порастналото си дете. Възможно е двамата родители да са в различна готовност за посрещането на промяната. Но това може и да е от помощ за тинейджъра, ако мама удържа детето в него, а татко се отнася като към голям. Стига да е предварително уговорено между партньорите и да е инструмент за уддържане на кризата.

Вероятно напрежението в домакинството ще се изостри. Може да засегне двойката и като родители и като партньори. Нуждата от подкрепа се усеща във всеки член. Ако семейството няма ресурс да се справи, често срещан механизъм е търсене на подкрепа навън от дома – повече служебни ангажименти, чести срещи с приятели, изневяра.

Възможности и теми, които можете да обсъдите:

Заедно с партньора си направете нещо ново или успокояващо ви – дълъг уикенд, запишете се на творчески или танцов курс;
Отделете време, извън дома, да говорите за различията, промените и преживяванията си в този етап;
Споделете как се чувствате с порастналото си дете, какво можете да промените по отношение на правилата, кои от тях да задържите, как да се подкрепяте в родителстването. Не оставяйте юношата безконтролно! Въпреки, че ви отхвърля той/тя има нужда от вас.

Взависимост от броя на децата в семейството, възрастта им, възрастта на партньорите/родителите може различните етапи да се слеят.

Следват и последните два етапа „Втори меден месец“ и „Залез“ в трета част – тук