Skip to content

От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – трета част

„Втори меден месец“ и „Залез“

В първа и втора част на етапи на двойката в семейството ви разказах за периодите от влюбването до порастването на децата.  Днес ще ви представя и последните два. Когато децата в семейството поемат към същинската автономност, тогава те самите са напът към първия етап, откъдето вие сте започнали. И накрая, когато двойката е към своя естествен „залез“. Нека разгледаме тук къде е чарът и къде са предизвикателствата.

Етап на „Втори меден месец“ или двойка на етап „напуснатото гнездо“

Нарекох периода „втори меден месец“ с идеята за възможност. От гледна точка на структура и брой членове в домакинството вие се оказвате в ситуацията преди да се появят децата. Възможност е, защото бихте могли отново да се насладите един на друг, но по нов начин. Когато децата напуснат семейното гнездо това е вашата награда за добре свършената работа като родители. Време, в което можете отново да се обърнете към своя партньор и да го/я преоткриете. Да се обедините около нови приятни дейности или такива, за които не е стигало времето и енергията, покрай грижата за децата.

Сценарият описан по-горе е много привлекателен, а много рядко се случва в този вариант. Кой е вашият сценарий и как вашата семейна история ще изглежда на този етап на двойката зависи от предисторията ви. Нека разгледаме и предизвикателствата, пред които вероятно ще се изправите.

На какво да обърнем внимание тук?

В българската култура е прието и често се случва децата да се отделят от родителите на по-късен етап. В тази ситуация полза имат и двете страни: младите отбягват поемането на отговорност за собственото си битие, а родителите продължават да се чувстват полезни през грижата за тях.

Възможно е, децата да са се отделили от вас и да преживявате голяма липса. Сякаш изведнъж разполагате с много време, което нямате идея как да запълните. Етап на адаптация към многото промени, които настъпват едновременно. В случай, че отглеждайки децата си, основните теми за разговор са били около тях, то фокусът ви може да се измести върху неразрешени области от семейния ви живот. Или да настъпи тягостно, продължително мълчание и да допълни празнотата.

Или пък, вниманието ви да се насочи изцяло към новия живот на децата. Те са се отделили, но вие още не. Желанието ви да продължите да участвате активно в ежедневието на младите чрез присъствие, телефонни разговори, наставления. Може да сте разочаровани от изборите, които правят и идеите, които споделят. Запомнете: Посланието, което им изпращате с тези действия е едно: „Все още си малък/малка и не си способен да се грижиш за себе си, да си независим.“ Потребността от смилъл в живота ви би могло да се преживее от следването на вашите собствени цели и идеи.

Друго предизвикателство на този етап е грижа за родител или загуба на родител. Тревогата за здравето и живота на родителите също отнема време и енергия. В ситуация на загуба, кризата за всеки е не по-малка – вече няма никой преди вас. Появяват се нови екзистенциални въпроси за времето и смисъла, които предстоят.

Трудностите на този етап са ключови за двойката. Във вашите ръце е около коя идея ще се обедините – сближаването или раздялата.

Възможности и теми, които можете да обсъдите
  • Дори децата да са останали да живеят с вас – предоговорете нови отношения, които подхождат на новата ситуация. Лични и семейни граници, кога и по какъв начин да се включвате в ежедневието им;
  • Обсъдете с партньора си как е за всеки от Вас новата ситуация. Около какво се обединявате или какво ви раздалечава;
  • Подновете изоставени „проекти“ или си намерете нови. Ако сте пропуснали по-рано инвестиция в личностното си развитие сега отново имате възможност;
  • Наслаждавайте се на новата си свобода, доверете се на децата си, уважавайте изборите им. Какво по-хубаво от пътуване и забавления с приятели;
  • При загуба на родител и тежка скръб, потърсете специалист, който ще ви подкрепи да преминете през преживяването. Спомнете си за предишни ситуации, в които ви е било трудно, как сте се справили с тях и как сте се почувствали после.

Етап на „Залез“ или двойка в късната фаза на живота

В първата част на темата ви споделих, че избирам кризата да я свържа с позитивна конотация. Тази идея генерира и закачливите имена на етапите. Думата „залез“ е противоположната на „изгрев“, описващи началото и края на деня. И двете думи, обикновено, ги свързваме с красиво природно явление, което преживяваме с вълнение, когато успеем да го наблюдаваме. Избирам да мисля за двойката в късната фаза на живота като естествен природен процес, който има своето великолепие. Вълшебство, което е своеобразен завършек на изминалия ден. Бихме могли да му се насладим, ако денят ни е бил пълен и удовлетворителен и се отнесем към него с благодарност. Така е и в човешкия живот. Когато се обърнем назад и сме доволни от изминатия път, ще изпитваме благодарност. Ако сме оставили следа след себе си, ако сме с усещането, че сме дали каквото сме могли, то няма тревожност от утрешния ден. А не е ли валидно за всяка една възраст и етап, на който се намираме?

Чарът тук идва от усещането за полезност и смисъл на всеки ден, както и от многото дни преди това. Децата ви вероятно имат деца и вие споделяте общуване с внуци. В случай, че сте изпитали ползите от „инвестицията“ в социален кръг и клубове по интереси, продължавате да го правите. Мъдростта и опита, който сте натрупали, споделяте с тези, които имат нужда от тях. Наслаждавате се от общуването с близките, семейните събирания и празници, гордостта от справянето с живота на децата ви.

За да възприемете тази фаза на двойката като вълшебство и с благодарност е нужно да се срещнете и с много предизвикателства.

На какво да обърнем внимание тук?

От възрастова гледна точка, вероятно сте на етап пенсиониране. Тази промяна по-лесно се приема от жените, отколкото от мъжете. Това е свързано с повечето социални роли, в които участва жената през живота си. Когато тя приключи с професионалния си път има още толкова много активности, които остават в ежедневието й – домакинската работа, градинарството, по-активното участие в помощ за внуците. За мъжа, прекъсването на връзката с професията, може да се усеща като по-голяма липса на смисъл и полезност.

Физическото здраве е разклатено, което може да повлияе и психичното. Изисква се дух и адаптация да приемеш, че физическите ти възможности намаляват. Възможно е партньорите да са в различно здравословно състояние и това да повлияе отношенията. Понякога на този етап се сменя и местоживеенето, продиктувано от настоящата нужда или от идеята за по-смислен живот.

На фона на здравословното състояние и отново отварянето на повече време и пространство може пред вас да излязат стари и болезнени теми,  които да са фокус на разговорите ви. Предизвикателство е, според индивидуалната удовлетвореност и адаптация, да се справите със загубата на работа, здраве, приятели, благосъстояние, мечти.

            Възможности и теми, които можете да обсъдите:
  • Ако ви липсва работата, помислете за нов начин, по който можете да споделяте своя опит на по-младите, така, че да се чувствате полезни и да напълните дните си със смисъл;
  • Физическото ви здраве не позволява да сте пълноценни в дейностите, които ви зареждат и носят усещането за радост, тогава преосмислете какво друго можете да правите, което да е посилно за вас и да ви носи удовлетворение;
  • Общувайте, давайте, получавайте;
  • Справянето със загуби е трудност за всеки един от етапите, а тук понякога са повече. Доверете се на специалист или близък човек и говорете за преживяванията си;
  • Дайте си време за ретроспекция на дните си заедно – запишете всичките си успехи, радости, постижения и мигове на щастие;
  • Общувайте с внуците си, разказвайте им историята си, като проявявате уважение към всички участници в нея.

Във време на пандемична криза у хората се усеща заплаха за базовата сигурност – здраве, дом, работа. Нивата на тревожност са завишени. Тази стресова и продължителна ситуация се отразява и на семействата, независмо на кой етап от двойката се намират. Имайте го предвид, когато търсите механизми за справяне.

Връзки към първа и втора част на статията