С разбиране към семейната динамика - Част 2
„Пеперудите в корема“ и „Медения месец“

Какво е дисфункционално семейство?
Мирът и хармонията вероятно са целта на по-голяма част от семействата, но дисфункцията е често срещана, коварна и се проявява по много начини. Семейните кавги, обиди и отчуждение могат да са с трайни последици, понякога следвайки членовeте до дълбока старост. Когато член на семейството се сблъска с проблем като алкохолизъм, например, цялото домакинство е засегнато. В не добре приспособената семейна единица, обикновено няма чувство за единство, съпричастност или граници, а членовете му могат да бъдат крайно критични един към друг.
Какво отдалечава семейството ми от хармоничните взаимоотношения?
Причините за конфликт са много и разнообразни. Неефективните взаимоотношения могат да се породят от нещо толкова просто като родител, който е модел на неприемливо поведение. Лесно е, ако мама си позволи да изяде цялата опаковка Орео, не бива да ги крие от децата. Друга очевидна причина е неефективното общуване. В небалансираното домакинство рядко се наслаждават на удовлетворително взаимодействие. Често, дисфункционалните семейства страдат от редица проблеми, включващи домашно насилие, злоупотреба с наркотични вещества, пренебрегване или нелекувани психични заболявания.

Какви са признаците на емоционално разрушителното семейство?
Само един от членовете е достатъчен, за да наклони семейната динамика към дисфункция или по-лошо към отчуждаване. Обикновено това е родителят, който действа разрушително. Родителят може да притежава съществени личностни черти, които вредят на семейната динамика. С поведението си, този родител може да опита да манипулира другите, да изисква подкрепа, но да не предлага такава, да противоречи на семейните правила и да действа несправедливо. Може да бъде осъждащ, критикуващ и неконтролируем. Всяко, от споменатите поведения, вреди на семейната единица, вероятно за цял живот или дори поколения наред.
Какво е заплитане в семейната динамика?
Заплитане е, когато двама или повече членове станат твърде ангажирани един с друг и реактивни един към друг. Взаимоотношения, които имат тънки граници могат да се оплетат. Например, ако майката стане емоционално нуждаеща се и зависима от детето си, ролята й на родител е неясна и объркана. Детето се страхува да се отдели от майка си, тъй като така ще я накара да се чувства изоставена.
Приличат ли си любовта и заплитането?
Заплитането се маскира под името на единство, семейна любов, синовно уважение или лоялност. Обаче, заплитането е породено от страха, а не от любовта. Истински подкрепящото семейство е онова, което дава възможност на младия човек да се изправи и извърви собствения си жизнен път. Детето не бива да е обвързано с условна любов за сметка на чувството си на свобода на действие. Децата не следва да са единствено източник на щастие и благополучие за своите родители, нито да поемат емоционалната болка на родителите си.
Как Фамилната терапия може да помогне?
