От влюбването до внуците или етапи на двойката в семейството – първа част

„Пеперудите в корема“ и „Медения месец“

Свикнали сме с разбирането, че зараждането на едно семейство се случва с формирането на двойката, после брак или съвместно съжителстване, деца, отглеждане и грижи по тях, порастване и напускане на семейното гнездо, внуци, а за някои и радостта от срещата с правнуците.

Всеки един от етапите може да се разглежда и като криза. При преминаването от един етап към друг е възможно „превключването“ да се обърка. От къде може да настъпи объркване? Всяка промяна в живота ни изисква да си дадем сметка за това, че ни се случва нещо ново, но и потребността да подходим по различен начин. В контекста на семейството, това може да е всяка промяна – смяна на местоживеене, загуба на работа, поява на дете, заболяване, загуба на близък човек, порастване на децата, изневяра и много други. Ако до момента на случване на новото събитие семейството ни е функционирало по един начин, трудно бихме посрещнали новата ситуация по стария начин. Ето затова и различните етапи са равносилни на криза, защото както и при кризата явленията могат да настъпят внезапно или неусетно.

Заедно с разглеждането на етапите на двойката в семейството ще обърна внимание и на моментите, които могат да са най-стресиращи и предизвикателни, както за двойката, така и за цялото семейство. Често срещано е два или три етапа да съвпаднат, тогава объркването е още по-голямо.

В нашето възприятие думата „криза“ е с негативна конотация – неприятна и трудна ситуация, придружена с дискомфорт и страдание. Нека я направим позитивна – кризата като възможност за нов опит, нови преживявания и разширяване на личностния кръгозор. А защо не и фамилния.

Представям ви първите два етапа от развитието на двойката, ключовите им характеристики и какво да държите в ума си за всеки един от тях.

Етап на „пеперудите в корема“ или на ухажването

Когато се влюбим вълнението е толкова приятно и голямо, че без да се замисляме, даваме и показваме най-добрия вариант на себе си. Едновременно с това, получаваме същото и от другия. Забелязваме колко много си приличаме, колко еднакви теми ни вълнуват. Иска ни се да сме заедно през цялото време на света, изолираме се от останалите, защото сме си достатъчни. Нивата на интимност, близост, флирт, изненади и отдаденост са високи. Обикновено етапа на влюбване трае между 1 и 3 години, но според мен е строго индивидуално поради динамиката ни на живот.

На какво да обърнем внимание тук?

На този етап, както и на всеки друг, е възможно да настъпи неочаквано събитие. В тези ситуации, тъй като все още не се познаваме достатъчно добре, подобен стрес може да доведе до разпадане на двойката, която още не познава ресурсите си и механизмите за справяне в кризисни ситуации. А е възможност, защото подобно събитие предлага шанс да тестваме устойчивостта на партньорството и подкрепата си заедно.

Ако пред двойката не се появи стресово събитие, то тогава обърнете внимание на всичко онова, което ви радва заедно и поотделно. Запазете го и го използвайте на по-късен етап, когато усещате, че връзката ви се изчерпва.

Етап на „медения месец“ или двойка без деца

Решавате да се обвържете сериозно – брак или съвместно съжителство, а чрез този ритуал поставяте началото на вашата семейна история. Тук, впускането в следващата стъпка на двойката, започвате да поставяте основите на партньорството си заедно.

Постепенно започвате да допускате и външния свят обратно в живота си. Напасвате приятелите си – общи и лични. Близките от рождените ви семейства също ви наобикалят, вълнуват се от всичко, което ви предстои. Преосмисляте интересите си – пренебрегвате или запазвате активностите, на които сте били отдадени преди формирането на двойката. Избирате нови, които ви обединяват.

На какво да обърнем внимание тук?

Ето този етап е ключов и определящ идните ви преживявания заедно. Сега е момента, в който можете да постъпите осъзнато и да си спестите бъдещи конфликти, както и по-плавно преминаване през следващите фази на двойката. Тук се интегрират и напасват вашите различия, които постепенно ще започнат да се проявяват. Запомнете: различията не са проблем! Различията не ни правят несъвместими, напротив, могат да обогатят връзката. Но отхвърлянето им, неприемането им и последващите обвинения, водят до конфликти в двойката.

Ако тук се научите да си партнирате през грижата, ясното и открито общуване, подкрепата, запазване на личните си граници в „ние“ – плавно и с разбиране ще преминете към родителстването. Възможно е да направите осъзнат избор да нямате деца. Щом и двамата партньори споделят подобен мироглед, тогава наслаждавайте се на разгръщането на двойката и си намерете друг проект заедно.

Възможности и теми, които можете да обсъдите:

Кои твои приятели приемам аз, кои мои приемаш ти, кои са нашите приятели;
Моите интереси, твоите интереси и как се вместват в нашите;
Роднините – кой колко близо стои до нас и по какъв начин;
Ще имаме ли дете/деца? Кога?;
Как виждаме половите си и социални роли в съвместния ни живот;
Финансите/парите – мои и твои, наши или ти отговаряш за тази част от семейния бюджет, а аз за другата;
Как си се представяме като родители? С помощ или без?;
Как ще вземаме решения по семейни теми – заедно или поотделно?

В следващата статия раглеждам етапите на двойката с дете/деца от „Експанзията“ до „Двойният пубертет“.

Към 2-ра част от тук