Skip to content

С разбиране към семейната динамика - Част 1

Близките семейни отношения осигуряват на човек по-добро здраве и благополучие, както и по-ниски нива на депресия и болести през целия живот. Но в много семейства разбирателството не е даденост. Взаимодействието между отделните членове е в основата на тази сложна динамика.  Може да се шегуваме за стереотипните източници на дисхармония – противния чичо и сина нехранимайко, но фактори като заобикалящата среда и съперничество между братя и сестри се наблюдава, когато изследваме  динамиката и стабилността на семейната система.

В наши дни, обществото приема и признава много модели и форми на семейството. На домакинството с един родител, например, се гледаше като изключение, но милиони деца живеят с един родител, повечето от които жени. Семейство с един родител  се разглеждаше като тъжна и самотна конфигурация. Tези деца, обаче, са посочвани като издръжливи, креативни и добре справящи се.

Съществуват и реконструирани семейства  с доведени роднини – майка, баща, братя, сестри и всички останали, които идват с тях. Напасването на отношенията им не е лесно за членовете на новото домакинство. Въпросите свързани с дисциплината, пристрастията и правилата влизат в действие с повече душевна болка, отколкото с простота. Освен това, има семейства, в които баба и дядо или леля е глава на домакинството. Или може би двойка, която избира да няма деца и те също имат право да се нарекат семейство. А не забравяйте, че близките приятели понякога са много по-близо до нас, отколкото всеки член на семейството може да бъде.

Какво е функционално семейство?

Във функционалното семейство родителите се стремят да създадат среда, в която всеки се чувства сигурен и зачетен. В дома, с позитивна атмосфера родителите настояват да се установят и приемат правила, но  не прибягват до прекалено ограничаване и регулиране на поведението, на който и да е от членовете. В домакинството със здравословна среда, обидите и неприемливото поведение с лекота са назовани, а границите са ясни и съответни, всичко това е в полза на избягването на дисбаланс в дългосрочен план.  Макар това да звучи лесно, на практика се оказва трудно за постигане.

Дали дълготрайните семейства запазват навеки позитивния климат? 

При устойчивите семейства положителните емоции са заразни. А при небалансираните семейства гневът, който чувства един от членовете му може да отекне в цялото домакинство. Всъщност, негативните емоции са дори по-разпространяващи се от положителните. За човек израснал в подобна среда, често среща трудности в идентифицирането и регулирането на собствените емоции по-късно в живота. 

Какви са здравословните семейни граници? 

Границите могат да са физически („Не удряй брат си!“), емоционални („Спри да ме обвиняваш!“), може би дори дигитални („Не, мамо, не можеш да публикуваш снимката ми!“).  При здравословни семейни граници всеки член на семейството има право на неприкосновеност на личния живот („Спрете да влизате, без да чукате!“), право на вещите си („Спрете да вземате назаем моя iPad!“), право на своето мнение („Гласувам за моя кандидат, а не за вашия.“), право към техните ценности („Аз съм атеист.“).

Защо границите са важни? 

Поставянето на граници, определянето кое е приемливо за Вас и кое не, носи усещането за по-голяма сила, защото отстоявате себе си. По този начин съобщавате на останалите, че сте наясно с нуждите си и не се страхувате да застанете зад тях. Колкото и некомфортно да е поставянето на граници, те са добри за взаимоотношенията, а не лоши.

Как да поставим по-добри граници у дома?

За да поставите граници е нужно да познавате своите лимити. Това започва със здравословно самоосъзнаване какво е ценно за Вас. И двете са важни, особено когато възпитавате малките членове на семейството, които тепърва опознават себе си и собствените си нужди. Границите нагорещяват емоциите и способността да ги регулираме е необходимо умение.

Възможно ли е семейната динамика да се предава през поколенията?

Някои фамилни терапевти изготвят генограми, които проследяват поведенческите модели през поколенията. Те установяват, че някои от децата повтарят поведенията на техните дисфункционални предци, когато те самите станат възрастни. Други, когато пораснат развиват поведенчески модели, които са противоположни на това как родителите им са постъпвали в определени житейски ситуации. Не е необичайно да се срещне въздържател, който има баща алкохолик.

Към Част 2 – Връзка

Повече за фамилното консултиране с мен може да прочетете тук.

Източник: връзка

Превод: Анастасия Русева