КАКВО Е СЕМЕЙНО КОНСУЛТИРАНЕ И ПСИХОТЕРАПИЯ

Консултирането на семейства и психотерапевтичната работа с членовете им е по-специфично. То дава възможност да се работи с цялата фамилна система. Mетода, който прилагам следва Системния подход. Фокусът не е върху индивида посочен от останалите в семейството като „проблем“ или „проявяващ проблемно поведение“, а върху това как семейството функционира и взаимодейства. От тази гледна точка, семейството се разглежда като система, която работи ведно цяло със своите правила, традиции, общуване и структура.  Дори, когато психологическото консултиране е индивидуално, основният контекст е фамилната система, в която той/тя участва.

Подобно на повечето срещи за психологическо консултиране или психотерапия така и тук, след като се свържете с избрания от Вас семеен психолог, си уговаряте среща в удобно и за двете страни време. Взависимост от причината, за психологическа консултация ще бъде поканено цялото домакинство или част от членовете му.

Има два възможни сценария, в които можете да попаднете:

  • В психологическото пространство сте вие (семейството) и фамилният консултант. Тази конфигурация остава през цялото време на срещите ни. В процеса на работа могат да изникнат теми, които не позволяват децата от семейството да присъстват или работата с фамилната система изисква намесата на екип, тогава е вероятно срещите да продължат в различен състав: вие (партньорите/родителите) и фамилният консултант или вие (семейството), фамилният консултант и рефлексивен екип.
  • Среща с водещ фамилен консултант и рефлексивен екип протича по подобен начин. Много често семействата го предпочитат, като се аргументират, че „Ще има още няколко глави, които да мислят за нас.“ Членовете на екипа присъстват през цялото време на сесиите, в които клиентите имат възможност да чуят обратна връзка и от тях.

Комплексността на психологическото консултиране през Системния подход е и предимсто за семейството, тъй като въздействието е върху всички членове на фамилията. Това, което ги свързва е взаимоотношения и взаимодействие. Много често е нужно съвсем малко, за да се промени общуването между отделните членове или всеки да заеме специфичната си роля и място в системата, тогава напрежението се трансформира в балансирани семейни взаимоотношения. Друг път е нужно повече от това.

Темите на семействата, с които най-често се срещам са:

  • Напрежение при комуникацията или липса на общуване
  • Неясно разпределени роли или разменени роли в семейството
  • Изневяра
  • Трудности при отглеждането и възпитанието на децата
  • Лични граници и граници на семейството
  • Неясна структура или йерархия в семейството

Семейството е не само комбинация от индивиди, но и изгражда индивиди. Ето защо е важно да инвестираме в него, да го развиваме и да го използваме като ресурс за „отглеждане“ на пълноценни личности.